Георги Николов

Георги Николов

Георги Николов

Казвам се Георги Николов. С Хандбал се занимавам от 20 години и съм бил при много “специалисти”, но това което най-много ме впечатли при Мишо е неговото знание и неговия стремеж да помогне, а не просто да “отхвърли работа”. В БДМ-Кинетика всеки клиент е специален! Благодаря на Мишо и целия ЕКИП, че ме възстановиха след тежка операция на кръстна връзка на коляното!

Още истории

Петър Кичев

Петър Кичев

Казвам се Петър Кичев, на 25 години съм от София. Занимавам се активно със спорт, но колоезденето е моята страст. Предприемал съм какви ли не преходи, като най-сериозният за момента е 3000 км, от България до Испания.

За съжаление преди една година (ноември 2012 г.) пострадах при ПТП – фрактура на дясното бедро, скъсани мускули, натъртвания и травма в коляното. Докторите не даваха гаранции, че ще мога да карам велосипед отново. За щастие, чрез познати разбрах за Михаил Ненов и БМД “Kинетика”. След консултация с Мишо, той ме увери, че ако спазвам неговите указания и процедури, след 2-3 месеца ще има значително подобрение. Резултата беше налице. Лятото (2013 г.) предприех преход от около 1000 км в Гърция, а зимата си позволих и малко по екстремни преживявания със сноуборд. Мишо, благодаря!

Singapore Open 2013

Петя Неделчева

С Мишо се запознах съвсем случайно през 2000-та година. Имах масаж при негов колега, той го замести, а когато след известно време той смени местоработата си и загубих контакта с него, положих доста усилия, за да го намеря. Всъщност до следващата ни „случайна” среща минаха цели 2 години.

От тогава до ден днешен той се грижи за възстановяването ми. Реално малко са хората, които са запознати през какви травми и перипети съм преминала по време на кариерата ми като национален състезател по бадминтон.

Една от най-тежките ми травми беше на кръста – протрузия – сплескване на L5S1. През 2005-а лежах 20 дни в Пирогов и докторите бяха категорични, че трябва на всяка цена да ме оперират и даже ми бяха казали: “Ще си щастливка ако някой ден можеш да се състезаваш отново”. Това беше шок за мен, но аз, подкрепена от треньора ми и Мишо, категорично отказах каквато и да е интервенция.

Тогава Мишо взе решение да пробваме физиотерапия и лечение. Няма да забравя дните, в които се мъчех да ходя и да вярвам, че болката ще изчезне. В продължение на 3-4 месеца започнах постепенно да се завръщам на корта и да подновявам тренитовъчния процес. Но само хората около мен знаят колко болка и сълзи ми е коствала тази травма.

Реално за мен Мишо е човекът, който ме вдигна на крака и възстанови напълно към активна дейност.

Много травми сме имали възможност да възстановяваме заедно. През 2009 претърпях операция на десния лакът – т. нар. „тенис лакът”. Възпаление, което около 2 години не пожела да мине без операция. Две седмици по-късно започнах да тренирам отново. Имала съм също множество разтежения, скъсвания на мускулни влакна, но Мишо винаги е намирал най-добрата терапия и лечение за мен.

А със съвременните технологии и с Лазер терапията също се постигат доста невероятни резултати. Понякога самата аз се учудвам как толкова бързо действа и има ефект.

Георги Николов

Георги Николов

Казвам се Георги Николов. С Хандбал се занимавам от 20 години и съм бил при много “специалисти”, но това което най-много ме впечатли при Мишо е неговото знание и неговия стремеж да помогне, а не просто да “отхвърли работа”. В БДМ-Кинетика всеки клиент е специален! Благодаря на Мишо и целия ЕКИП, че ме възстановиха след тежка операция на кръстна връзка на коляното!

Петрана Петрова

Ех, този Мишо!

Историята на L4-L5-S1

Моята история*

Когато Мишо ми предложи да споделя своята история по терапия и възстановяване, не изпитах и грам колебание да я разкажа публично. Вървях към вкъщи след поредната рехабилитация и прехвърлях на ум как открих Мишо и БМД „Кинетика”, как това ми върна живота обратно (звучи силно ,но така го чувствам) и радостта в очите, как спря болката и остана само историята. Кинолентата на цяла една година от живота ми се въртеше скоростно, придружена тайничко от сълзите ми. Отне ми месец и повече обаче да седна и да пиша. Цялата тази история на грешки, падове, блокирания, откази от танците, диагноза, емоционалните сривове и светлината, върнала се с методиката и компетенциите на Мишо Ненов. Е, успях да опровергая завистниците, които казваха: „А сега, Петрано, повече няма да правиш шпагат”. Мисля, че се шегуваха. Ако беше съчувствие, би трябвало да знаят, че от танците не се отказвам. Дори да ми е само хоби.

Разказът стана обемен и плътен. Моите преживявания, автентични, реални, може би познати. Надява се вече да са в сферата „ забавни”.

Датата 11.12.13. Дата, която трудно се забравя. Датата, на която свободата да вземаш решения за собствения си живот, се стовари със силата на сатър.

Мога ли да кажа кога започна всичко? Как се стигна до тук? Въпросът, от който обикновено трудно се отърваваме. Няколко отговора.

Вариант 1. Спрях да танцувам

Вариант 2. Рязко тръгнах на фитнес

Вариант 3. Рязко се заседях в неправилна позиция

Откритието. Връщам се назад за 4-5 месеца. Връщане, което дълго отлагах, спомените са твърде горещи и причиняват сходно емоционално състояние: рев до скъсване. От 11. ноември до 11. декември 2013 научих няколко неща, за които не бях се замисляла: един от най-масовите проблеми е дисковата херния. Като започнах да разпитвам и чета за това животно, се оказа, че всеки трети приятел има проблем основно с кръста и че всеки решава индивидуално проблема. Честият вариант е неглижиране на проблема, отсъства каквато и да е статистика за успешни операции или подобно. Попаднах в средата на изобилието от свобода. Имам късмет, че приятелите ми са от различни сфери. На поредното ми изкрещяване във фейсбук в края на м. ноември 2013, Уинки го видял и автоматично се свърза с мен. Препоръча ми Мишо Ненов – кинезитерапевт. Това бил човекът, който го върнал към катеренето, алпинизма и рафтинга. Обадих се половин час по-късно. Денят беше сряда, консултация и преглед – в петък. Във въпросната сряда втори неврохирург беше казал „ОПЕРАЦИЯ”. Исках независимо от лекарите мнение, но от човек, който има странична гледна точка и не е изкушен от развращенията на здравната система. Открих Мишо. Едно от значимите събития в живота ми на пълноценен човек.

Диагнозата. Две дискови хернии показа компютърния томограф (скенер), едната от които „излязла” (протрузио). Звучи ясно, крайно и окончателно. Тази диагноза за неврохирурзите върви заедно с думата „ОПЕРАЦИЯ”. До въпросната диагноза се стигна след една година ситуации, в която кракът ми действаше със собствена воля: работи, не работи, а болката реши да превземе цялата му дължина: от дупето до глезена. Сядах на 3 степени и много ясно се изправях в лекия вариант на 2 степени, в коварния – на 5. От януари 2013 г. до ноември същата година се шегувах на глас: „боли ме дупето”, а всъщност реално имаше дни, в които крака ми блокираше и само волята и вродения инат ми помагаха да ходя и излизам от вкъщи. Повторих историята на заболяването си „само” пред 3-ма (трима) невролози, 3-ма (трима) неврохирурзи, няколко други лекари, физиотерапевти и рехабилитатори. Оплакванията ги ограничих до семейството и непосредствените близки приятели. От весело, уверено и щастливо същество, пълно с идеи, се превърнах в циркулация на сълзи, отново стиснати зъби и крехко съществувание из лекарски кабинети. Основните последици са следните: пареза на крайниците, загуба на контрол над мускулите и противното – над отделителната система. Страхувах се: от опасността да подценят случая ми и да стана средностатистически обездвижен човек на 30 и няколко години, след като цял живот съм се занимавала със спорт и години наред с танци, вкл. пом. инструктор по танци и административен ръководител на танцови школи Dance machine. Психическият срив беше до такава степен, че два дни в седмицата намирах смисъл да живея, три от тях обаче се затварях, самосъжалявах и плачех. Родителите ми стоически казаха: „Каквото решиш”. Мечтата на всяко дете – пълна свобода, ти решаваш. Цялата ми глава се изпълваше с нея. ОПЕРАЦИЯ. Богатото ми въображение услужливо рисуваше “приятни” картини.

11.12.13. Звъня подред. Денят, в който трябваше да си резервирам дата за операцията. На доц. Каракостов, на приятели, на мама. Никой не поема отговорност и не дава надежда. На финала звъня на единствения човек, на който имам доверие. Мишо Ненов. Мишо каза: „Имаш два пътя пред себе си. Единият – правиш операция, прецизна е, но доцентът е най-добрият и нямам притеснения как ще мине. И после пак ще си на рехабилитация да се възстановиш. Вторият е продължаваме с избраната методика. След няколко месеца правиш тестове. Операцията няма да избяга, ако се наложи”. Мишо единствен каза, че съм 50/50 за операция. Върна надеждата за друг път на лечение. Не бях емоционално готова, за операция. На 11.12.13. реших да продължа с Мишо без операция. Комплексни процедури, включително с К-лазер. Първите, от които болката намаляваше, намаляваше, накрая спря. Празнувах и Коледа, и Нова година. Сядах, изправях се без степенуване. Усмивката в очите ми започна да се връща. Психически се подготвих за дълъг, но успешен процес. Вече знаех верният път. Направих си рубрика „Мишо каза” на профила във фейсбук и след всяка терапия го цитирах. Двойно заздравяване на ефекта от процедурите. Защото Мишо се грижеше да съм стабилна емоционално. Мисля, че около 10 пъти за около 15 процедури ми обясни какво представлява дисковата херния. Търпеливо, нагледно със схема и на финала с конструкцията на прасето. Е, чак тогава ми стана пределно ясно и спрях да питам. Вече можех и аз да обяснявам на мама и тати, за да са спокойни (доколкото представите ни позволяваха). Следващата част от методиката на Мишо включваше индивидуални рехабилитационни занимания с Ани. Прескочих прага на залата за рехабилитация. Слаба мускулатура, срам ме хващаше как едва-едва се движа. Ани бавно, последователно и настоятелно изобретяваше упражнения, подходящи за моето състояние. Целта е видима: стабилизация на мускулатурата от корема до бедрата. Да не се създават предпоставки за увеличаване на прешленото напрежение. Поне аз така си превеждам системата. Убедена съм, че само работата по методика дава видими резултати. Мишо наблюдава процеса и казва: „Мост ще може да правиш след 2-3 месеца. Ще видим, може и след година”. Смело направих един freez (поза) и малко стойки на ръце на 8 март 2014 г. на отворен час по брейк денс. Специален поздрав за Мишо. Чувствах се отново летяща и ползваща частите на тялото си. Не е ли това здравето? Три пъти в седмицата, специално внимание само за мен. Без неглижиране, без изолиране, с професионализъм с човешко лице, шеги и настроение. Мечтата всяко упражнение да е съобразено с моето тяло, се сбъдна. По-необикновен начин. Оставаше само да се пазя и да следвам съветите на Мишо и Ани. А те двамата ме гледат и се радват на упоритостта и бързия ми напредък.

Днес, 24.04.2014, когато завършвам този документален разказ, съм на домашно лечение след тежко изпускане от поддръжка. Малко паднах на пода и спасяването ми отново е от Мишо и новият член на екипа му Жоро. Поверих за пореден път грижата за тялото и емоционалната си стабилизация на БМД „Кинетика”. Жоро е новият ми рехабилитатор, след като Ани излезе по майчинство. Е, преживях подобаващо този факт с малко сътресения – към хубавото човек се привързва, но вече сме екип и с Жоро. Професионалистът с човешко лице се вслушва в пациента и реагира спрямо изискванията на състоянието му. Измисля ми упражнения, които ме подготвят за ежедневието, за издръжливост, за вдигане на тежки предмети, за баланс и стабилност. Вече знам кой е правилният начин за вдигане на 15 кг с едната ръка. Разбира се и мога да ги вдигна.

Силата на доверието. След дълги разговори с приятели никой не може да ме разколебае, че имах късмета да попадна в подходящите ръце и да се възстановявам методично в центъра на Мишо Ненов. По най-верния начин. Мишо каза: “Философията, която ме води е да си независим. Затова идваш, тренираш, правиш рехабилитация. Да си независима от болката, независима от медикаменти, независима в ежедневието, независима от всичко”. Ех, тоя Мишо!

*Петрана Петрова

Административен ръководител и пом.инструктор в танцови школи Dance Machine Crew

Редактор „Поезия” и част от екипа на сайта „Аз чета”

Дипломиран философ